Интензивното лечение и слединтензивното лечение на пациенти с инсулт е сложна задача, която обикновено може да се извърши само от т. нар. „болници с готовност за лечение на инсулт“.

Тези болници разполагат със специализирано оборудване и протоколи, и имат добре репетирани пътеки, за да гарантират, че пациентите с инсулт се лекуват възможно най-бързо и възможно най-безопасно. 

Проучване в една европейска държава показа, че 134болници приемат пациенти с инсулт през определена година, но само 34 от тези болници предоставят на пациентите препоръчаните лечения. Пациент, който се озове в една от 100 болници, която приема пациенти, но не ги лекува по подходящ начин, би имал много по-лоша вероятност да преживее инсулта си с непроменен впоследствие начин на живот.

Точно както никой не би завел бременна жена в очна болница, за да роди бебето си, така и пациентите с инсулт също не трябва да бъдат приемани в болници, които не могат да ги лекуват. Не можем да очакваме от обществото да знае кои болници са с „готовност за лечение на инсулт“ и кои не са. Това не е възможно. Затова обучаваме парамедиците и водачите на линейки да знаят това.

Ето защо, когато се прояви инсулт не трябва да шофирате до най-близката болница и не трябва да се обаждате на приятел, а трябва веднага да повикате линейка. Парамедиците ще знаят коя болница е в състояние бързо да осигури на пациента най-доброто лечение.